Металът реагира с кислорода в атмосферата, за да образува оксиден филм на повърхността. Железният оксид, образуван върху обикновената въглеродна стомана, ще продължи да се окислява, така че корозията ще продължи да се разширява и в крайна сметка да образува дупки. Повърхността на въглеродната стомана може да бъде осигурена чрез галванопластика с боя или метали, устойчиви на окисляване (напр. цинк, никел и хром), но, както е известно, тази защита е само тънък филм. Ако защитният слой е повреден, стоманата под него започва да ръждясва.
Устойчивостта на корозия на маркуча от неръждаема стомана зависи от съдържанието на хром. Когато съдържанието на хром е 10,5 процента, устойчивостта на атмосферна корозия на стоманата се увеличава значително, но когато съдържанието на хром е по-високо, устойчивостта на корозия все още може да бъде подобрена, но това не е очевидно. Причината е, че когато стоманата е легирана с хром, видът на повърхностния оксид се променя, за да бъде подобен на този, образуван върху чист метален хром. Този плътно прилепнал богат на хром оксид предпазва повърхността от по-нататъшно окисление. Този вид оксиден слой е изключително тънък, през който можете да видите естествения блясък на повърхността от неръждаема стомана, което прави неръждаемата стомана да има уникална повърхност. Освен това, ако повърхностният слой е повреден, откритата стоманена повърхност ще реагира с атмосферата, за да се възстанови и отново да образува този "пасивиращ филм", за да продължи да играе защитна роля.

