Развитието на оборудването за разделяне на газ започва с първия комерсиален генератор на кислород, произведен в Германия през 1903 г., а след това се появява друго оборудване за разделяне на суров газ. През 1921 г. Съединените щати създават първия търговски завод за възстановяване на хелий и втечнен природен газ. Тези компоненти на захранващия газ са променливи и нестабилни (особено при ниска температура и налягане), а изчислението на физическите свойства е сложно, което създава трудности при проектирането. Поради това те се изгарят като гориво за дълго време. Едва през 30-те години на миналия век, когато се появи оборудването за разделяне на коксовия газ и водния газ, нуждите на производството на торове бяха задоволени. През 60-те години на миналия век Съединените щати приеха течния турбинен разширител, за да направят оборудването за възстановяване на леки въглеводороди чрез дълбоко нискотемпературен метод на природен газ, така че степента на извличане на пропан и етан достигна 80 процента, намалявайки производствените разходи за химически суровини . Поради предимствата на ниската консумация на енергия, по-малкото оборудване, ниските инвестиции и високите икономически ползи, технологията за разделяне на газ се развива бързо.
Принцип на разделяне на газа: основният принцип на разделяне е постепенното охлаждане на пречистения захранващ газ с налягане или налягане до температурата на кондензация на всеки отделен компонент за отделна кондензация (едноетапна или поетапна кондензация); Или подаващият газ е под налягане, охлажда се. Обща температура на кондензация на газ (при налягане 101,325 kPa).
